Анатомия на човека

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анатомията е общобиологична наука за строежа на човешкото тяло. Тя е дял от морфологията. Названието и произтича от гръцкото анатоме, което означава разсичам, разделям.

Съдържание

1 Историческо развитие на анатомията
2 Систематична анатомия
3 Топографска анатомия
4 Пластична анатомия

[редактиране] Историческо развитие на анатомията

Интересът към устройството на човешкото тяло възниква у хората в дълбока древност. Но до средата на 16 век те познават строежа на физическите и небесните тела много по-добре, от този на своите собствени. Тогава започват да се осъществяват методично дисекции на трупове с цел да се проучи тяхното устройство. По-рано подобна практика била категорично отхвърляна и забранена от господстващите етични норми и религиозни вярвания. Съществуващите тогава познания за строежа на човешкото тяло се основавали на наблюдения на животни и затова били неточни, а и много от тях и грешни.

Брабантския лекар Андреас Везалий (1514-1564), професор по анатомия в Падуанския университет, е първият, който поставя в основата на преподаването практически демонстрации на дисекции на човешки трупове за сметка на анализа на класически медицински текстове. През 1543 г. публкикува постиженията си в книга със заглавие Строежът на човешкото тяло, която съдържа повече от триста подробни анатомични чертежи и схеми. Тя предизвиква голямо сътресение в тогавашните научни среди, защото открито се противопоставя на приетите дотогава теории. Този труд е изключително важна крачка за познание за човешкото тяло.

С течение на времето анатомичните изследвания се нормализират и към наблюденията с просто око, извършени при дисекции, се прибавят и наблюденията, осъществени с по-модерна техника. По-този начин се стига до много по-точно познание за устройството на човешкото тяло и за функциите на всяка от неговите системи. Това помага системите да се опознаят по-добре, да се определят различните видове тъкани, изграждащи органите, и строежът на най-простите му елемиенти - клетките.

[редактиране] Систематична анатомия

Систематичната анатомия изучава строежа и структурата на човешкото тяло по органи и органни системи. Тя има следните дялове:

Остеология - изучава костите
Артрология - изучава ставите
Миология - изучава мускулите
Спланхнология (Висцерология) - изучава вътрешните органи
- Кардиология - изучава сърцето
- Ринология - изучава носната кухина
- Ларингология - изучава гръкляна
- Пулмология - изучава белия дроб
- Стоматология - изучава устната кухина
- Одонтология - изучава зъбите
- Гастрология - изучава стомаха
- Ентерология - изучава червата
- Хепатология - изучава черния дроб
- Нефрология - изучава бъбреците
Андрология - изучава мъжката полова система
Гинекология - изучава женската полова система
Урология - изучава пикочната система
Ангиология - изучава кръвоносните и лимфните съдове
Неврология - изучава нервната система
Дерматология - изучава кожата и кожните образувания
Офталмология - изучава окото
Отология - изучава ухото

[редактиране] Топографска анатомия

Топографската анатомия изучава строежа и структурата на човешкото тяло по части. Тя има следните дялове:

Анатомия на главата
Анатомия на шията
Анатомия на трупа
- Анатомия на гръдната кухина
- Анатомия на коремната кухина
- Анатомия на тазовата кухина
Анатомия на гръдния крайник
Анатомия на тазовия крайник