Анестезия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анестезия (anaesthesia) е дума от гръцки произход и означава безчувственост (към допир, натиск, температура, в това число и болка). Днес с този термин се означава съвкупност от действия за обезболяване в медицинската практика за извършване болезнени оперативни, лечебни и диагностияни процедури. Анестезията бива:
1. Обща анестезия - при нея се използват медикаменти (анестетици)с които се подтиска функцията на централната нервна система (ЦНС), при което пациентът загубва съзнание (заспива)
2. Регионална - при нея в различни части на тялото се инжектират медикамнти, които временно прекъсват предаването на нервните импулси от оперативната зона към мозъка. Съществуват и други видове анестезия, които не се прилагат рутинно, защото не винаги са възпроизведими и обезболяването при тях невинаги е достатъчно за извършване на съответната манипулация. Такива са: електроанестезия, хипноанестезия и акупунктурна анестезия.
Обща анестезия:
1. Обща инхалационна анестезия - при нея анестезията се постига чрез подаване на газова смес съдържаща кислород и анестетик. Инхалационните анестетици са газове - двуазотен окис (райски газ) и течни лелтливи органични халогенизирани въглеводороди, които се изпаряват и се подават кум газовата смес. Такива са: диетилов етер (не се използва вече), халотан, изофлоран, севофлоран. В зависимост от начина на подаване на анестетиците се дели на:
1А - маскова - газовата смес се подава посредством лицева маска.
1Б - интубационна - при нея в дихателните пътища на пациента се поставя тръба за подаване на газовата смес и за свързване на пациента към анестезиологичния апарат. 1Б а - ендотрахеална - тръбата е поставена в трахеята
1Б б - ендобронхеална - извършва се чрез различни тръби с помощта на които газовата смес се подава в главните бронхи (най- често тръба на Карленс). Този тип анестезия се използва в случаите, когато се отваря гръден кош или операции с пневмоторакс.
2. Венозна анестезия:
