Биология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Биологията е наука за живота. Изучава строежа и функциите на живите организми и техните природни съобщества, разпространение, произход и развитие, връзките между тях и неживата природа. Биологията включва голямо разнообразие от взаимосвързани науки. Те могат да се систематизират спрямо мащаба в който изучават живота.

Насекомо в розов цвят

Риба клоун

[редактиране] Класификация на биологичните науки

[редактиране] Общи биологични науки

Изучават от определена гледна точка структури и свойства, които са характерни за голям брой разнообразни организми.

Биофизика - изучава физическите закономерности в живите организми, на ниво атом, молекула и клетка.

Биохимия - изучава химичните закономерности в живите организми на молекулно ниво - структурата и функцията на белтъците, въглехидратите, липидите, нуклеиновите киселини и редица други биомолекули, както и принципите на които се гради клетъчния метаболизъм и регулация. Обектите са предмет на изучаване и от други биологични дисциплини, като например генетика и молекулярна биология, но подходите се различават фундаментално.

Молекулярна биология - изучава на молекулно ниво структурните и функционалните закономерности в живите организми на които се подчинява реализирането на генетичната информация - репликацията и поправката на генетичния материал, неговата транскрипция и експресия. Част от обекта на науката се покрива с този на биохимията, биофизиката и генетиката, но се различава фундаментално в подхода.

Животинкса клетка с органелите в нея.

Морфология - изучава строежа на биологичните системи, на ниво клетка (цитоморфология), тъкан (хистоморфология) и организъм (ембриоморфология и анатомия). Част от предмета на морфологията се покрива с този на цитологията, хистологията и ембриологията. Разликата е в обхвата. Изброените три науки, освен структурата, изучават още функцията, произхода, развитието, интегрирането и други. Морфологията се концентрира само върху строежа. Единственото пълно съвпадение е на ниво организъм - с анатомията.

Цитология - изучава състава, строежа и функциите на клетките; нарича се още "клетъчна биология".

Хистология - изучава състава, строежа и функциите на тъканите.

Ембриология - изучава строежа, функциите и развитието на организмите, до достигането на стадий на самостоятелен живот; нарушенията в нормалното ембрионално развитие се изучават от науката за уродствата - тератологията.

Анатомия - изучава строежа на телата на организмите.

Физиология - изучава функциите на живите организми.

Генетика - изучава наследствеността и изменчивостта на организмите.

Онтология - изучава индивидуалното развитие на организмите, от оплождането до смъртта; нарича се още "онтогения".

Геронтология - изучава строежа, функциите и стареенето на организмите, от затихването на половите функции до смъртта.

Филогения - изучава еволюционното развитие на организмите.

Таксономия - изучава класификацията на организмите; нарича се още "систематика".

Палеонтология - изучава организмите, които са живели и изчезнали в отминалите епохи.

Екология - изучава взаимоотношенията на организмите със заобикалящата ги среда и с другите организми.

Биогеография - изучава разпространението на организмите по планетата.

Астробиология - изучава възможностите за възникване и развитие на живот извън планетата Земя. Нарича се още "екзобиология".

Патология - изучава нарушенията в строежа, функцията, развитието и адаптирането на организмите. Повечето подобни нарушения се считат за болести.

Танатология - изучава причините и механизмите за затихване на живота и за настъпване на смъртта.

[редактиране] Частни (специални) биологични науки

Изучават състава, строежа, функциите, развитието и особеностите на конкретна, обособена група от организми.

Мъжка горила

Микробиология - изучава микроорганизмите.

Протозоология - изучава първаците.

Микология - изучава гъбите.

Ботаника - изучава растенията.

Малакология - изучава мекотелите.

Ихтиология - изучава рибите.

Амфибиология - изучава земноводните.

Херпетология - изучава влечугите.

Ентомология - изучава насекомите.

Орнитология - изучава птиците.

Териология - изучава бозайниците.

Зоология - изучава животните.

Етология - изучава поведението на животните.

Антропология - изучава човека.

Психология - изучава поведението на човека.

[редактиране] Приложни биологични науки

Изучават структурата и функциите на различните организми, във връзка с тяхното значение за живота на човека.

Агрономия - изучава отглеждането на растения в полза на човека.

Фитопатология - изучава болестите по полезните за човека растения.

Животновъдство - изучава отглеждането на животни в полза на човека.

Ветеринарна медицина - изучава болестите по полезните за човека животни.

Медицина - изучава причините, възникването, развитието, лечението и предотвратяването на болестите при хората.

Бионика - изучава приложението на биологичните принципи на структурна и функционална организация, в техническите системи, създадени от човека.

Биотехнология - изучава използването на живи организми за осъществяване на технологични процеси, като: обеззаразяване на отпадни води, производство на лекарства, пречистване на руда и много други.

Генно инженерство - разработва методи за прехвърляне на наследствена информация (гени) от едни организми в други, с цел приемниците да получат нови, полезни свойства.

[редактиране] Цели на биологията

Изучавайки закономерностите на биологичните явления, разкривайки същността на живота и систематизирайки живите същества, биологията се стреми да постигне следните основни цели:

• Подобряване на общото здравословно състояние на човечеството.
• Повишаване и подобряване на селскостопанското производство.
• Опазване на природата, която е единствената ни жизнена среда, и съхраняване на безценното наследствено богатство оставено ни от еволюцията.

[редактиране] Задачи на биологията

За да постигне гореописаните цели, биологията трябва да реши следните основни задачи:

• Да разкрие молекулните механизми, които стоят в основата на живота на нашата планета.
• Да опише пътищата за възникване и развитие на живите организми.
• Да изясни механизмите за адаптация на организмите към заобикалящата ги жива и нежива природа.
• Да предложи методи за целенасочено използване на получените знания в полза на човека.

[редактиране] Методи на биологията

[редактиране] Описателни методи

Описанието е основен метод за разкриване на същността и структурата на живата природа. То може да бъде непосредствено и опосредствано. При непосредственото наблюдение биологът изучава обектите само с помощта на своите сетива - зрение, обоняние, усет и слух. Така се получава малка по обем информация за изследваните обекти, но те могат да бъдат наблюдавани в своето естествено състояние и среда. При опосредстваното наблюдение изследователят използва различни инструменти (лупи, микроскопи) и спомагателни техники (оцветяване, рентгенография, ехография). По този начин се получава много задълбочена, но едностранчива информация, която не може да се интерпретира самостоятелно. Използването на инструменти и спомагателни техники почти напълно изключва възможността за изследване на обекта в неговото естествено състояние и среда. Затова информацията от опосредстваното наблюдение трябва прецизно да се анализира и може да се тълкува само в съвкупност с безспорно установените до настоящия момент факти.

[редактиране] Експериментални методи

Чрез експерименталните методи биологията разкрива конкретното значение на определен фактор или група от фактори. За целта група от организми, отделен организъм или негова част се поставя в среда със строго контролирани условия, които непрекъснато се наблюдават и остават сравнително постоянни за определен период. Единственият променлив фактор е този, който се изследва. Само по този начин може достоверно да се докаже, че настъпилите промени се дължат на изследвания фактор, а не на някой случаен такъв.

[редактиране] Статистически методи

Чрез наблюдение и експеримент в биологията могат да бъдат изследвани много малък брой опитни образци - единици или десетки, рядко стотици, в изключителни случаи хиляди. А повечето видове, които населяват Земята, наброяват милиони, милиарди, често и много повече екземпляри. Единственият начин да се предскажат структурата и свойствата на всеки отделен организъм, е чрез сложни математически изчисления, основани на данните от изследваните обекти. Чрез статистическите методи се предсказват, с известна степен на достоверност, състава, строежа и функцията на голям брой представители на различни групи от организми.

[редактиране] Вижте също

• Портал:Биология
• Ензим