Граматика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.

Думата е от гръцки произход (γραμματική), след което преминава в латински — grammatica, и от латински в почти всички европейски езици: немски — Grammatik, френски — grammaire, английски — grammar, руски — грамматика и т.н. Български думи за "граматика" са сло̀вница и бу̀квеница, въведени през Възраждането и използвани в първата половина на XX в. от бележития български езиковед Стефан Младенов.

По-тясното (традиционното) схващане на понятието наричано „граматика“, включва два дяла: морфология и синтаксис. В съответствие с тях граматичните категории са морфологични или синтактични.

[редактиране] Видове граматики

Според предмета на изследване, методите и целта, която си поставят, се различават следните типове граматики:

• нормативна граматика — представя норми за реализация на определен език, стремящи се да намалят диалектното разложение на езика. Използва са при преподаване в училищата, в мас медиите (телевизия, радио, вестници, ...). За разлика от описателната граматика, описва само една от множеството реализации на езика (диалекти).
• описателна граматика — изучава граматическия строеж на езика в даден момент от неговото развитие.
• историческа граматика — изучава и проследява историческия развой на даден език.
• сравнителна граматика — служи си със сравнително-исторически метод като предмет са група родствени езици: славянски, южно-славянски, германски, индоевропейските езици и т.н.
• формална граматика — граматика дефинирана с математическа точност, обикновено използвана в програмните езици.

[редактиране] Граматики на езици

• Българска граматика
• Италианска граматика
• Словенска граматика

[редактиране] Вижте още

• Част на речта