Гръцки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Гръцки език

Ελληνικά

Говори се в:

Гърция, Кипър,
Албания и други

Район

Общо говорещи:

15 000 000

Систематизация по Ethnologue

Индоевропейски

Гръцки

Атически

Гръцки

Официално положение

Официален в:

Гърция, Кипър

Контролиран от:

---

Кодове на езика

ISO 639-1

ISO 639-2

ell

ISO 639-3

GRK

История на
гръцкия език
(вижте също: Гръцка азбука)

Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)

Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)

Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.)
Диалекти:
Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски,
Дорийски, Памфилски; Омиров.
Предполагаем диалект: Античен македонски.

Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)

Средновековен гръцки (ок. 330–1453)

Новогръцки (от 1453)
Димотики, Катаревуса
Диалекти:
Кападокийски,Критски, Кипърски,
Понтийски, Цаконски, Йеванически,
Каракачански, Грико
(Салентински и Калабрийски)

Гръцкият език (на гръцки: Ελληνικά, Елиника, старогръцко произношение Хеленика) е индоевропейски език, говорен от около 15 000 000 души в Гърция, Кипър, Албания, България, Турция, Република Македония и други.

[редактиране] История

Произлиза от старогръцки език.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

[редактиране] Фонетика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

[редактиране] Гласни

Гръцкият език има 5 гласни:

	Предни	Задни
Затворени	i	u
Полуотворени	e̞	o̞
Отворени	a

Често затворените гласни, когато се намират в последната сричка не се произнасят, особено ако се намират между беззвучни съгласни.

В гръцкия има 29 съгласни. Броят на фонемите зависи от анализа и може да бъде сведен дори до 15 ако се приеме например, че звукът [b] представя всъщност /mp/, което е и стандартното писмено представяне.

	Билабиални	Лабиодентални	Дентални	Алвеоларни	Палатални	Веларни
Експлозивни	p b			t d	c ɟ	k g
Носови	m	ɱ		n	ɲ	ŋ
Вибриращи				r
Фрикативни		f v	θ ð	s z	ç ʝ	x ɣ
Африкатни				ʦ ʣ
Полугласни					j
Странични				l	ʎ

[редактиране] Сандхи правила

/n/ преди билабиални и веларни става съответно [m] и [ŋ]. Пише се <μ> (συμπάθεια, "симпатия") и <γ> (συγκρητισμός, "синкретизъм"). Преди лабиовеларните фрикативни <φ> и <β> също се пише <μ>, но се произнася [ɱ] (συμφωνία, "симфония").

Комбинацията <μπ> се произнася [mb] след гласни (но често и [b]), а навсякъде другаде [b]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [mp].

След гласни комбинациите <γγ> и <γκ> се произнасят [ŋg] (или [ŋɟ] преди предните гласни /e/ и /i/), но често се редуцира до [g] (или [ɟ]) в ежедневната реч. <γκ> винаги се произнася [g] (или [ɟ]) в началото на думата, докато <γγ> никога не се пише на това място.

Комбинацията <ντ> се произнася [nd] след гласни (но често и [d]), а навсякъде другаде [d]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [nt].

Звуците /k/ и /g/, преди предните гласни /e/ и /i/, се палатализират, ставайки [c] и [ɟ]. В някои диалекти и особено в критски те стават [ʨ] и [ʥ].