Гърция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Ελληνική Δημοκρατία | |||||
|
|||||
| Национален девиз: Ελευθερία ή θάνατος! (Свобода или смърт!) |
|||||
![]() |
|||||
| Официален език | гръцки | ||||
| Столица | Атина |
||||
| Най-голям град | Атина | ||||
| президент | Каролос Папуляс | ||||
| министър-председател | Константинос Караманлис | ||||
| Площ - oбщо |
на 94-то място 131 990 км2 |
||||
| Население - oбщо (2008) - гъстота |
на 74-то място 11,216,708 84 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2007) - на човек |
на 32-мо място $ 314 886 млрд $ 60 273 |
||||
| Валута | Евро(1) (EUR) |
||||
| Часова зона - Лятно часово време |
EET (UTC+2) - EEST (UTC+3) |
||||
| Независимост |
от Османската империя 25 март, 1821 |
||||
| Национален химн | Ύμνος πρός την Ελευθερίαν | ||||
| Интернет домейн | gr |
||||
| Телефонен код | +30 |
||||
| (1):преди 2001 драхма | |||||
Република Гърция (гръцки: Ελλάδα, Елада или на катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники димократия, Гръцка република) е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Република Македония, България на север, Турция на изток, Средиземно море на юг и запад.
Съдържание |
[редактиране] История
Исторически името 'Гърция' на гръцки винаги е било Ελλάς (Ела̀с) или Ελλάδα (Елада). Разликата в изговора и изписването се дължи на дългата история на езика. На старогръцки и катаревуса се използва Ελλάς, а в димотики - Ελλάδα.д Но старият номинатив Ελλάς и днес може да се срещне върху документи или марки. Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Европейците използват имена, производни на 'Graecia', но персийците, турците и арабите използват името 'Yunans', т.е. йонийци (гръцки "Ίωνας"). Интересното е уникалната форма, използвана от грузинците за гърците - 'berdzeni', което на грузински означава мъдри.
В Средновековието гърците започват да се смятат за римляни (ромеи), а елин започва да означава езичник. Едва по време на Гръцкото възраждане се появява отново самоназванието „елини“, но и ромеи се запазва в Южна Македония и Тесалия чак до 1912 г.
[редактиране] Държавно устройство
Гърция (Ελληνική Δημοκρατία) е парламентарна, президентска република. Конституцията и е приета на 11 юни 1975 г. Изпълнителната власт се упражнява от Министерския съвет и президент, законодателна власт се упражнява от Парламента (300 депутати) и съдебна власт от независими съдилища.
[редактиране] Политика
Приетата през 1975 г. гръцка конституция е гаранция за спазването на правата и свободите на гръцките граждани. Според нея глава на гръцката държава е непряко избран президент. Президентът се избира за срок от 5 години от Парламента. Основа на изпълнителната власт е правителството (министерски съвет), начело с министър-председател.
Законодателната власт се упражнява от 300-местен Парламент, чийто състав се избира на всеки 4 години на тайни парламентарни избори. Изборната система в страната е смесена-пропорционална, което позволява създаването на твърдо мнозинство в парламента от спечелилата партия.
[редактиране] Административно деление
Административно Република Гърция се дели на 13 области (περιφέριες) и 1 автономен регион - Агио Орос (Άγιο Όρος). Областите включват 51 нома (νομός). Най-ниските административни единици са общините, те биват два вида: деми (δήμος), 130 на брой и кинотита (κοινότητα), 901 на брой.
По-големи градове в Република Гърция: Атина, Солун, Патра, Волос, Лариса, Трикала, Ханя.
[редактиране] Население
Население - 10 570 хил. жители. Гъстота - 80.1 жит на кв. км. Естествен прираст 2.5. Средна продължителност на живота - мъже - 76 г., жени - 81 г. Етнически състав - гърци - 95.6 %, каракачани - 0.1 %, българи - 1.8 %, турци - 0.9 %, аромъни - 0.6 %, албанци - 0.6 %, други - 0.4 %. Официален език - гръцки. Конфесионален състав - християни - 97.5 % (от тях православни - 97.3 %, старостилци - 2.3 %, други - 0.4 %), мюсюлмани (сунити) - 1.3 %, други - 1.2 %. Извън страната живеят около 2 млн. гърци, главно в САЩ, Турция, Русия, Австралия, Украйна. Градско население - 68 %. Българите-християни живеят в районите на Костур, Лерин и Воден, а българите-мюсюлмани - в Родопите. Столица - Атина (3 520 хил. ж., заедно с Пирея). По-големи градове - Солун (800 хил. ж.), Патри (150 хил. ж.), Лариса (120 хил. ж.), Ираклион (120 хил. ж.).
[редактиране] Гръцки българи
[редактиране] Природа
Климатът в Гърция е субтропически или също средиземноморски.Зимата е хладна и влажна,а лятото горещо и сухо.Често през лятото стават пожари.
| температура | януари | февуари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| минимална | 7° C | 7° C | 8° C | 11° C | 16° C | 20° C | 23° C | 23° C | 20° C | 16° C | 12° C | 9° C |
| максимална | 13° C | 13° C | 16° C | 19° C | 24° C | 29° C | 32° C | 32° C | 28° C | 23° C | 18° C | 14° C |
Най-големите реки са Бистрица, Струма, Вардар, Места и Марица. Големите езера в Гърция са Преспанско езеро, Лъгадинско езеро и Бешичко езеро. Най-високият връх е Митикас(2917 метра) в планината Олимп. Страната има силно разчленена брегова линия. На юг Патраският, Коринтският и Саронският залив отделят п-в Пелопонес от континентална Гърция. Релефът е планински и низинен.
[редактиране] Флора и Фауна
От 4992 вида висши растения, регистрирани в Гърция, около 742 са ендемити. Билки, редки цветя и растения съставят ботаническото богатство на страната. Растителността варира според надморската височина. От 0 до 460 метра над морското равнище виреят предимно портокали, маслини, фурми, бадеми, нар, смокини, грозде, тютюн, памук, ориз. От 460 до 1 070 метра преобладават дъб, кестен, бор. Над 1 070 метра - ела и бук. Фауната не е изобилна, но все още се срещат редки популации от мечка, рис, чакал, лисица и алпийска антилопа. Дивата коза, изчезнала в останалите европейски държави, все още се среща в Гърция и на остров Крит. Голямо е разнообразието от мигриращи и местни птици, както и от морски животни, възлизащи на над 250 вида. Естествената гъба е важна експортна стока.
[редактиране] Стопанство
Транспортната мрежа на Гърция включва 36 500 km пътища и 2 500 km железопътни линии. Страната разполага с голям морски търговски флот - около 3 500 кораба, повечето регистрирани под чужд флаг. Главни пристанища са Пирея, Солун, Патрас, Волос. В Гърция има 40 летища, 22 от които международни.Главно ТЕЦ,ГЕЦ.Цветна металургия.Химическа промишленост-сяра, сярна киселина.Хранително-вкусова промишленост-зехтин,плодове и зеленчуци.Машиностроене-кораби и електроника.Земеделие-маслини,цитрусови плодове,лозя,сусам,зеленчуци.
[редактиране] Религия
Съгласно гръцката конституция държавна религия в страната е източноправославното християнство.
Според последното преброяване на населението, проведено през 2001 г., приблизително 98% от гръцките граждани се самоопределят като православни християни и членове на Гръцката православна църква. Гръцката православна църква е автокефална, под духовното ръководство на Вселенската патриаршия в Цариград.
[редактиране] Култура
Гръцката култура е резултат на многовековното смесване на различни културни тенденции и фактори. Огромно влияние при нейното формиране са оказали различни културни влияния от Изтока и Запада, Севера и Юга. Основен фактор в изграждаенто винаги е бил гръцкият народ - отворен към влияния и експериментиране.
- Гръцка музика
- Древногръцка митология
- Гръцка литература
- Гръцко изобразително изкуство
- Гръцки театър
- Гръцко танцово изкуство
- Гръцко кино
[редактиране] Други
| Дата | Име | Забележка |
|---|---|---|
| 1 януари | Нова година | Начало на новата година |
| 6 януари | Богоявление | Йордановден |
| 25 март | Благовещение | Национален празник |
| Чист понеделник | Понеделник след Сиропустна неделя | Начало на великденския пост |
| Велики петък | Великден | Разпети петък |
| Велика събота | Великден | -- |
| Великден | Великден | Възкресение |
| Велики понеделник | Великден | Понеделника след Великден |
| 1 май | Първи май | Ден на труда |
| Свети Дух | -- | -- |
| 15 август | Успение Богородично | -- |
| 28 октомври | Национален празник | Гръко-италианска война от 1940 г. |
| 25 декември | Коледа | Рождество Христово |
| 26 декември | Сбор Богородичен | -- |
[редактиране] Вътрешни препратки
- Армия на Гърция
- Политика на Гърция
- Комуникации в Гърция
- Политически партии
- Гръцки разузнавателни служби
- Транспорт в Гърция
- Военна промишленост на Гърция
- Списък на посолствата на Гърция
[редактиране] Външни препратки
Австрия • Азербайджан15 • Албания • Андора • Армения5 • Беларус • Белгия • Босна и Херцеговина • България • Ватикан • Германия • Грузия15 • Гърция • Дания • Естония • Испания2 • Ирландия • Исландия • Италия • Казахстан5 • Кипър5 • Латвия • Литва • Лихтенщайн • Люксембург • Македония • Малта • Малтийски орден • Молдова • Монако • Норвегия • Обединено кралство • Полша • Португалия2 • Румъния • Русия15 • Сан Марино • Сърбия • Словакия • Словения • Турция15 • Украйна • Унгария • Финландия • Франция234 • Холандия • Хърватия • Черна гора • Чехия • Швейцария • Швеция
Зависими територии:
Акротири и Декелия5 • Гибралтар • Гърнси • Джърси • Ман • Фарьорски острови
Абхазия5 • Косово • Нагорни Карабах5 • Приднестровие • Северен Кипър5 • Южна Осетия5
1Частично в Азия 2Частично в Африка 3Частично в Южна Америка 4Частично в Северна Америка
5Категоризирана едновременно и като Европа и като АзияПреговарящи държави-кандидатки: Турция • Хърватия
Държави-кандидатки: Република МакедонияНаблюдатели: Беларус • Хърватия • Чехия • Франция • Германия • Израел • Италия • Полша • Словакия • Тунис • САЩ • Австрия • Египет • Международен черноморски клуб • Energy Charter • Черноморска комисия • Европейска комисия
партньори за сътрудничество: Алжир • Афганистан • Египет • Израел • Йордания • Монголия • Мароко • Тайланд • Южна Корея • Япония

