Демократическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Демократическа партия.

Партии в България до 1989
Източна Румелия
Либерална партия
Народна партия
до средата на 1880-те
Либерална партия
Консервативна партия
до началото на 1920-те
БРСДП (т.с.)
БЗНС
БРСДП
Народнолиберална партия
Младолиберална партия
Либерална партия
Радикалдемократическа партия
Демократическа партия
Прогресивнолиберална партия
Народна партия
до средата на 1940-те
БКП
БЗНС Пладне
БЗНС Врабча 1
БРСДП
Радикална партия
Демократическа партия
ОНПП
Националлиберална партия
Демократически сговор
Народен сговор
до 1989
БКП
БЗНС

Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те. Тя е възстановена през 1990 като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „Знаме“ и „Пряпорец“.

[редактиране] История

[редактиране] Краят на 19 век и началото на 20 век

В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на Либералната партия, водено от Петко Каравелов. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на Стефан Стамболов и то постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия.

През 1901 Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с Прогресивнолибералната партия, но в края на годината то е бламирано от парламента.

През 1903 групата около Найчо Цанов и Тодор Влайков напуска партията и по-късно създава Радикалдемократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 партията е оглавена от Александър Малинов, като негови заместници стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.

През 1908 Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява независимостта на България от Османската империя и княз Фердинанд I е обявен за пръв български цар след Иван Страцимир 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911.

[редактиране] Периодът между двете световни войни

През юни 1918, пред перспективата от провал на България в Първата световна война, Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на Стоян Костурков, което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва Солунското примирие, а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново ширококоалиционно правителство, в което са включени и представители на Народната партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Българската работническа социалдемократическа партия. Месец по-късно кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът Теодор Теодоров. През май 1919 Демократическата партия е изключена от правителството.

През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 тя образува, заедно с Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия, коалицията Конституционен блок. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до Деветоюнския преврат през 1923.

След Деветоюнския преврат Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към Демократическия сговор. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 доминираната от тях коалиция Народен блок печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и Никола Мушанов. Последното от тях е свалено с Деветнадесетомайския преврат през 1934.

След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с Германия, през 1941 Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от Българската комунистическа партия Отечествен фронт. На 2 септември 1944 представители на Демократическата партия се включват в правителството на Константин Муравиев, което обявява излизането на България от Тристранния пакт. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с Деветосептемврийския преврат. В края на 1947 комунистическото правителство забранява партията.

[редактиране] Възстановената Демократическа партия

Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). Неин председател първоначално е Борис Кюркчиев, а от 1990 - Стефан Савов. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991-1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание.

През есента на 1994 Демократическата партия напуска СДС и, заедно с Българския земеделски народен съюз образува новата коалиция Народен съюз. Народният съюз получава 18 места в XXXVII Народно събрание и през 1996 се включва в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и Движението за права и свободи.

През 1996 кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на Жан Виденов и Българската социалистическа партия, коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за XXXVIII Народно събрание, като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с Иван Костов (1997-2001).

След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 за председател на партията е избран Александър Праматарски.