Изследване на детското езиково и говорно развитие в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедизиране, форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Редица наши изследователи (В.Манова-Томова, Ф.Даскалова, Е.Иванова и др.) са единодушни, че в България въпросът за овладяването на езика от децата не е разглеждан всеобхватно. На първо място като изследовател трябва да бъде посочен проф. Иван А. Георгов. В статията си „Първите начала на езиковия израз за самосъзнанието на децата“ (1905) и монографията „Принос към граматичния развой на детския говор“ (1906) И.А. Георгов подробно излага основанията си за интереса си към детското езиково и говорно развитие и възгледа си за успоредното протичане и взаимното влияние на езиковото и психичното развитие : „... без всякакво съмнение между душевното и езиково развитие съществува тясно взаимно съотношение, и то не само в тоя смисъл, че душевното развитие упражнява значително влияние върху развитието на езика, ами че наопаки и езиковото развитие упражнява не по-малко съществено влияние върху генезиса на душата. В това отношение от особена важност са наблюденията над развитието на граматичните форми в говора на детето, понеже чрез тия наблюдения се получава възможност да се направи обратно заключение върху развоя на детската душа.“

Подобно на Ж. Пиаже, който изгражда теорията си за когнитивното развитие на детето, наблюдавайки трите си дъщери, и И.А.Георгов започва изследванията си с документиране на говора на двамата си синове. Въз основа на тези наблюдения той обяснява появата на отделните класове думи, различните морфологични категории и синтактични структури хронологически, като ги свързва с познавателните процеси. Но И.А.Георгов не спира дотук — няколко години по-късно /1913/ излиза двутомният му труд „Значение на детската лингвистика“. Това е изследване, в което с голяма ерудиция и усет за детайлите в сравнителен план се разглежда говорното и езиковото развитие на деца от различни народности и се изтъква аналогичното формиране на лексиката и семантиката в онтогенезата им. И.А.Георгов уточнява значението на този изследователски подход: изучавайки детската лингвистика, „можем получи пристъп към много тъмни страни на проблема за първото възникване на човешкия говор и на неговите първоначални форми.“

Макар и да отрича възгледа за езика като вродена структура, ученият се опитва да обясни наличието на сходни по звуковия си състав лексеми в коренно различни езици. След смъртта на проф.И.А.Георгов трудовете му са забравени до 1934 г., когато излиза статията на Стефан С.Младенов „Няколко езикословни въпроси у проф. д-р Иван Георгов в работите му за развоя на детския говор“. Интересът към разглежданите проблеми обаче бързо стихва, за да бъде възобновен едва през 1960-те г. Този период е пряко свързан с дейността на проф. В.Манова-Томова. Изследването ѝ „Вече мога да говоря“/1965/ и до днес се смята за базисно в областта на детската психолингвистика у нас, твърденията и изводите в него не са загубили актуалността си. Други важни изследвания на авторката разглеждат различни проблеми на този период от онтогенезата с цел цялостното му изясняване.

През 1969 г. в списание „Български език“, бр. 6 излиза изключително задълбочената статия на Мария Коспартова „Особености на детския говор“, която в контекста на съвременната лингвистика очертава мястото и закономерностите на детското говорно развитие. Внимание заслужава и експериментът на И.Котова и Т.Владимирова, изложен подробно в книгата им „Анализ на детската реч в предучилищна възраст“ /1970/. Изследването има статистическа стойност по отношение степента на овладяност на граматиката и лексиката в IV група на детската градина. Сред трудовете на И.А.Георгов и В.Манова-Томова се нареждат и тези на Ф. Даскалова. Първа тя насочва вниманието към общите проблеми на психолингвистиката на развитието, към въпросите на езиковото кодиране и декодиране, говорната антивност, сензитивните и кризисните периоди в овладяването на езика. Изследванията ѝ са свидетелство, че българската психолингвистика постепенно започва да се изравнява със световната по широкия кръг проблеми и опита за многоаспектното им разглеждане.

През 1980-те г. с въпросите на детското езиково развитие се занимава Елена Иванова, дипломантка на проф. Манова-Томова. Докладите ѝ /1981–1986 г./ имат предимно описателен и констативен характер. В контекста на съвременната психолингвистика са разработките на Юлиана Стоянова. В излязлата през 1992 г. нейна монография „Вашето дете говори“ се разглеждат „речевите актове в ранната възраст“ от гл.т. на комуникативната им стойност. Вниманието е насочено и към възрастните-участници в общуването. Интерпретацията на данните е направена с помощта на „интегративен теоретичен подход“, като по този начин се избягват слабостите и ограниченията на конкретна парадигма. В други свои изследвания Ю.Стоянова разглежда различни проблеми на езиковата онтогенеза на българските деца - на темпорално-аспектуалната система, прагматиката,синтаксиса. В духа на „От двух до пяти“ от Корней Чуковски са представените от Блажо Блажев и Венче Попова материали в „Чудесата на детската реч“ /1995/. Авторите подчертават популярния характер на книгата и се въздържат от генерални изводи за овладяването на езика от децата. Един от перспективните автори е Велка Попова. В „Психолингвистика на развитието“ /2000/ тя разглежда синтактичната компетентност чрез анализа на богат емпиричен материал.

[редактиране] Вижте още

• Психолингвистика