Информация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - оформление, източници, без текст, който звучи като нечие лично тълкуване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия.

Информация (от лат. informare - обучавам) първоначално е означавал процесът на предаване на знание или съдържание. В днешно време под информация се разбира налично, използваемо знание. Информацията е сведение или данни за каквото и да било събитие или обект.

[редактиране] Определение

Според Клод Шенон информация е това, което намалява неопределеността на даден обект спрямо друг, което по същество е дезинформираността на обекта спрямо втория и така се оказва, че дефиницията на Шенон е рекурсивна (т. е. информацията се дефинира чрез себе си или по-точно като обратното на антидота си). Това показва трудността при дефиниране на понятието "информация", която произлиза от същността му на философска категория (подобно на точка, пространство и т. н.). Според някои информацията се определя като инвариантен изоморфизъм, а според други като налична нееднородност.

Приема се, че информацията може да се разглежда на 3 нива на абстракция:

1. Статистико-вероятностно - това е нивото, на което тя се разглежда от математическата теория на информацията, основана от Шенон.

2. Семантично - това е ниво, на което се отчита факта, че определена информация може да има смисъл за даден обект.

3. Прагматично - разгледана на това ниво, информацията не само има смисъл за дадения обект, но има и определена полезност за него.

Пример:

Информация - "Доматите поскъпнаха с 20%."

Човек, който не знае български, възприема тази информация само на първо ниво, защото за него това е просто поредица от символи без какъвто и да е смисъл.

За всички, които знаят български, тази информация може да се разглежда и на семантично ниво, понеже тя има смисъл за тях.

За тези, които знаят български, но не ядат или не се занимават с домати по какъвто и да било начин, тя няма прагматично значение, понеже цената на доматите изобщо не ги засяга.

За всички онези, които ядат, продават, отглеждат или изобщо се занимават по някакъв начин с домати, тази информация носи и прагматично значение. Например за човек, който смята да ходи на пазар и да купи домати, тя би била полезна за да може да прецени колко пари да вземе със себе си.

[редактиране] Данни, информация, знание, мъдрост

Информацията често се свързва и примесва с понятията "данни" и "знание". Популярен е следният каламбур:

"Данните не са информация, информацията не е знание, знанието не е мъдрост" (в приблизително този си вид се приписва на Гари Флейк от Yahoo, а в по-стари варианти пред мъдростта има разбиране ;-)

Ако трябва да погледнем по-абстрактно - данните са синоним на информация, който е ориентиран към нейно проявление, което се характеризира с точно определен размер, структура и разположение в пространството и времето и интуитивно се асоциира с определена степен необработеност или неанализираност, а знанието е понятие, ориентирано по-скоро към разбирането за информация на нивото на абстракция на човешкото мислене и по-конкретно на ниво семантика и прагматика.

Данни: за да разграничат наблюдавани обекти или явления от останалите, хората им дават имена и се опитват да ги опишат с характеристики или свойства, за да могат да ги сравняват при различните наблюдения. Тези променливи характеристики или променливи величини за по-кратко се наричат променливи и съвкупността от стойности на променливите се нарича данни.

Информация е нещо като „разстояние“ между променливи, в променливата X има информация за променливата Y, ако конкретната стойност на Y зависи от тази на X (и обратно, т.е. кое от какво зависи, зависи от гледната точка). Шенон измерва информацията като стохастична зависимост между неопределените (или случайни) променливи X и Y, наричани условно предавател X и приемник Y. Казваме, че ако има зависимост между предавателя X и приемника Y, е осъществена комуникация или комуникационен (понякога информационен) канал за предаване (и приемане) на данни. Нашите сетива приемат данни от средата и ги предават на невроните.

Знание е (субективен) модел на зависимостта на двете променливи, който позволява на субекта да предвиди (предугади, познае) стойността на променливата Y по стойността на X. Смисълът на прогнозата е да се направи избор на „добро“ решение за действие, което би довело до „добър“ резултат.

Мъдрост е съдържанието на разделението на нещата на „добро“ и „лошо“.

[редактиране] Вижте също

• Информационни технологии
• Носител на информация
• Сигнал
• Байт