Междусъюзническа война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Междусъюзническа война | |||||||||||||
| Конфликт: Част от Балканските войни | |||||||||||||
 Сръбски войници по време на втората Балканска война |
|||||||||||||
|
|||||||||||||
| Воюващи страни | |||||||||||||
 Царство България |
 Кралство Сърбия, Кралство Гърция Кралство Черна гора Кралство Румъния Османска империя |
||||||||||||
| Командири | |||||||||||||
| Михаил Савов, Никола Иванов, Васил Кутинчев, Радко Димитриев |
Радомир Пътник, Константинос I Фердинанд I (Румъния) Александру Авереску |
||||||||||||
| Сили | |||||||||||||
| 500 000 |
220 000 150 000 12 000 450 000 255 000 |
||||||||||||
| Жертви | |||||||||||||
Междусъюзническата война се води между България и бившите ѝ съюзнички от Балканския съюз (Сърбия, Гърция и Черна гора, подкрепени от Румъния и Турция) през юни-юли 1913.
Съдържание |
[редактиране] Причини и предистория
На 16 май 1913, при подписването на Лондонския мирен договор, който слага край на Балканската война, не са обсъждани териториалните противоречия между съюзниците. Но Сърбия и Гърция сключват таен договор два дни по-късно, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Напрежението между страните от Балканския съюз ескалира и довежда до избухването на Междусъюзническата война. Освен това Великите сили в лицата на Австро-Унгария и Германия насърчават България да влезе във военен конфликт и по този начин да унищожи Балканския съюз и руското влияние на Балканите. [източник?] Русия обаче отправя предупреждение, че който пръв обяви война, ще носи отговорност за последствията.
Сърбия предявява претенции за земите на запад от р. Вардар, и иска ревизиране на българо-сръбския договор от 1912. Тя окупира спорната и безспорната зона в Македония. Гърция пък иска Южна Македония и част от Западна Тракия, и не освобождава населените с българи земи. Румъния от своя страна поисква Южна Добруджа. Турското правителство иска да възвърне старите си земи, които се намират на запад от линията Мидия-Енос.
Претенциите на бившите съюзнички на България са неоснователни, тъй като България изнася почти цялата Балканска война на свой гръб и поема основните удари на турските войски. Освен това в Македония българското население е преобладаващо. Сръбските и Гръцките войски упражняват насилие над българското население. Например на 19 юни, след престрелки с българската войска (5-13 юни), сръбската войска опожарява село Злетово (до Кочани) и изгаря населението му.
[редактиране] Разположение на армиите преди войната
Армиите на Сърбия и Гърция се съсредоточават на границите с България. След сключването на Лондонския мир, България прехвърля войските си от Източна Тракия на фронт от устието на р. Тимок до устието на р. Места. Оставяйки много малко войска на границата с Турция, на практика България оставя границата с Турция непокрита, а турската армия стои мобилизирана на границата с България. Румънската армия се съсредоточава в района Бекет — Корабия и се подготвя за нападение. Сръбската армия заема Македония и Поморавието. Гръцката армия се съсредоточава в Южна и Беломорска Македония.
[редактиране] Войски
България разполага с 500 490 души армия при първоначално мобилизирани 600 000.; Сърбия — с 350 000 души; Гърция — с 230 000 души; Румъния — с 500 000 души; Турция — около 250 000. Черна гора участва с една дивизия от 12 000 души.
[редактиране] Ход
Българският цар Фердинанд взема решение да се предприеме ограничена операция с 2-ра и 4-а български армии в Македония за "сплашване" на съюзниците, за да станат по-отстъпчиви. Решението му не е съгласувано нито с Министерския съвет, нито с Народното събрание. Без да обяви война, България напада бившите си съюзници на 16 юни.
Настъплението на 2-ра армия срещу гръцките войски започва в 19.00 ч. на 16 юни. Частите на 11-а пехотна дивизия овладяват пристанището Чай-азъ на Бяло море, с което очистват левия бряг на р. Струма от гърците. С десния си фланг 2-ра армия отхвърля противника при Гевгели и овладява града, като прекъсва връзката между сръбските и гръцките войски по долината на р. Вардар. Започва усиленото прехвърляне на Серската бригада от левия фланг на армията към Кукушката позиция, където се очаква да се развият най-тежките сражения.
4-а българска армия настъпва срещу сръбските войски през нощта на 16-и срещу 17-и юни и ги изтласква от първоналано заетите позиции. Създават се условия за развиване на настъплението и овладяване на гр. Велес. В така създалата се ситуация на 18 юни българското правителство нареджда офанзивата да бъде спряна. Сърбия и Гърция обаче намират отличен повод от българското нападение и на свой ред минават в атака по целия фронт в Македония. Българските парламентьори, изпратени при сръбските войски да искат прекратяване на огъня биват пленени, или разстреляни. В особено неприятно положение се озовава част от 7-а Рилска дивизия, от която е изненадана от сръбските войски и пленена. Бездействието на 5-а българска армия на север позволява на сърбите да притеглят допълнителни дивизии от фронта пред нея и да ги хвърлят срещу 4-а армия. В резултат на това 4-а армия е принудена да се оттегли на старите си позиции от преди започването на военните действия.
Гръцката армия също предприема контра-атака. На 19 юни се разряват ожесточени боеве при Дойран, Кукуш, Калиново и Лахана. Срещу частите на 2-ра Балканска бригада (29-и Ямболски и 32-ри Загорски полк)в района на Кукуш настъпват три гръцки дивизии.
I и III армии се включват по-късно. I армия настъпва към Пирот и по долината на река Нишава и застрашава сръбската армия в Македония. След прегрупиране, българската армия започва настъпление, а сръбската армия преминава към отбрана. Гръцката армия е блокирана в Кресненския пролом и е изправена пред опасност от пълно унищожение. Гърция търси помощ от Сърбия, но сръбската армия е в трудна позиция и не е в състояния да направи нещо по-сериозно. Престолонаследникът на гръцкия трон иска примирие.
Румъния напада България на 28 юни 1913 и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Кавалерийски отряди достигат до с. Враждебна. При Белоградчик румънски и сръбски войски се срещат. Турция се включва във войната на 1 юли и армията ѝ преминава линията Мидия-Енос, достигайки старата граница. На 10 юли окупират Одрин.
[редактиране] Мир
Армията е принудена да капитулира, макар и непобедена. На 18 юли 1913 правителството на Васил Радославов иска примирие. На 28 юли (1 август нов стил) 1913 е подписан Букурещкият мирен договор, по силата на който Сърбия прибира Вардарска Македония, Гърция — Южна и Беломорска Македония, Румъния — Южна Добруджа, а България получава Пиринска Македония и Западна Тракия. България губи Източна Тракия според Цариградския договор, подписан между България и Турция на 16 септември 1913.
[редактиране] Последици
Последствията от Букурещкия мирен договор са известни като „Първа национална катастрофа за България“. От присвоените български земи прииждат около 250 000 бежанци. Над 65 000 души умират във войната, а над 100 000 са ранени. Българският икономически подем е загубен, а от страната са откъснати големи територии с българско население.
[редактиране] Използвана литература
- Съвременна българска енциклопедия, 2003
- История на България, 2003
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
 |
Междусъюзническа война |
| Гръцки фронт | Сръбски фронт | Договори | Личности |
|
1913 (2-3 юли) |
1913 • Битка при Брегалница |
1913 (10 август) |
върховен главнокомандващ |
|
Войни в модерната българска история |  |
|---|---|---|
| Руско-турска освободителна война (1877–1878) • Сръбско-българска война (1885) • Балканска война (1912–1913) • Междусъюзническа война (1913) • Първа световна война (1915–1918) • Втора световна война (1941–1945) • Война в Афганистан (2001–2002) • Война в Ирак (2003–днес) | ||