Министър-председател на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Министър-председател на България е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България след 1878 г.

[редактиране] Министър-председатели на Княжество България (1878-1908)

№	Министър-председател	Портрет	Мандат		Партия
			Дати	Дни
1	Тодор Стоянов Бурмов		5 юли 1879 – 24 ноември 1879		Консервативна партия
2	Митрополит Климент Търновски (1)		24 ноември 1879 – 24 март 1880		Консервативна партия
3	Драган Киряков Цанков (1)		24 март 1880 – 28 ноември 1880		Либерална партия
4	Петко Стойчев Каравелов (1)		28 ноември 1880 – 27 април 1881		Либерална партия
5	Йохан Казимир Густавович Ернрот		27 април 1881 – 1 юли 1881		безпартиен
	Вакантен		1 юли 1881 – 23 юни 1882
6	Леонид Николаевич Соболев		23 юни 1882 – 7 септември 1883		безпартиен
	Драган Киряков Цанков (2)		7 септември 1883 – 29 юни 1884		Либерална партия
	Петко Стойчев Каравелов (2)		29 юни 1884 – 9 август 1886		Либерална партия
	Митрополит Климент Търновски (2)		9 август 1886 – 12 август 1886		Консервативна партия
	Петко Стойчев Каравелов (3)		12 август 1886 – 16 август 1886		Либерална партия
7	Васил Христов Радославов (1)		16 август 1886 – 28 юни 1887		Либерална партия
8	Константин Стоилов Константинов (1)		28 юни 1887 – 20 август 1887		Консервативна партия
9	Стефан Николов Стамболов		20 август 1887 – 19 май 1894		Народнолиберална партия
	Константин Стоилов Константинов (2)		19 май 1894 – 9 декември 1894		Народна партия
	Константин Стоилов Константинов (3)		9 декември 1894 – 18 януари 1899		Народна партия
10	Димитър Панайотов Греков		18 януари 1899 – 1 октомври 1899		Народнолиберална партия
11	Тодор Иванчов (1)		1 октомври 1899 – 27 ноември 1900		Либерална партия
	Тодор Иванчов (2)		27 ноември 1900 – 12 януари 1901		Либерална партия
12	Рачо Петров Стоянов (1)		12 януари 1901 – 20 февруари 1901		безпартиен
	Петко Стойчев Каравелов (4)		20 февруари 1901 – 22 декември 1901		Демократическа партия
13	Стоян Петров Данев (1)		22 декември 1901 – 6 май 1903		Прогресивнолиберална партия
	Рачо Петров Стоянов (2)		6 май 1903 – 23 октомври 1906		безпартиен
14	Димитър Николов Петков		23 октомври 1906 – 26 февруари 1907		Народнолиберална партия
15	Димитър Янев Станчов		27 февруари 1907 – 3 март 1907		безпартиен
16	Петър Тодоров Гудев		3 март 1907 – 16 януари 1908		Народнолиберална партия
17	Александър Павлов Малинов (1)		16 януари 1908 – 5 септември 1910		Демократическа партия

[редактиране] Министър-председатели на Царство България (1908-1946)

№	Министър-председател	Портрет	Мандат		Партия
			Дати	Дни
	Александър Павлов Малинов (2)		5 септември 1910 – 16 март 1911		Демократическа партия
18	Иван Евстратиев Гешов		16 март 1911 – 1 юни 1913		Народна партия
	Стоян Петров Данев (2)		1 юни 1913 – 4 юли 1913		Прогресивнолиберална партия
	Васил Христов Радославов (2)		4 юли 1913 – 20 декември 1913		Либерална партия
	Васил Христов Радославов (3)		23 декември 1913 – 21 юни 1918		Либерална партия
	Александър Павлов Малинов (3)		21 юни 1918 – 17 октомври 1918		Демократическа партия
	Александър Павлов Малинов (4)		17 октомври 1918 – 27 ноември 1918		Демократическа партия
19	Теодор Иванов Теодоров (1)		28 ноември 1918 – 7 май 1919		Народна партия
	Теодор Иванов Теодоров (2)		8 май 1919 – 6 октомври 1919		Народна партия
20	Александър Стоименов Стамболийски		7 октомври 1919 – 9 юни 1923		Български земеделски народен съюз
21	Александър Цолов Цанков (1)		9 юни 1923 – 22 септември 1923		Демократически сговор
	Александър Цолов Цанков (2)		22 септември 1923 – 4 януари 1926		Демократически сговор
22	Андрей Тасев Ляпчев (1)		4 януари 1926 – 12 септември 1928		Демократически сговор
	Андрей Тасев Ляпчев (2)		12 септември 1928 – 15 май 1930		Демократически сговор
	Андрей Тасев Ляпчев (3)		15 май 1930 – 29 юни 1931		Демократически сговор
	Александър Павлов Малинов (5)		29 юни 1931 – 12 октомври 1931		Демократическа партия
23	Никола Стойков Мушанов (1)		12 октомври 1931 – 7 септември 1932		Демократическа партия
	Никола Стойков Мушанов (2)		7 септември 1932 – 31 декември 1932		Демократическа партия
	Никола Стойков Мушанов (3)		31 декември 1932 – 19 май 1934		Демократическа партия
24	Кимон Георгиев Стоянов (1)		19 май 1934 – 22 януари 1935		Политически кръг "Звено"
25	Пенчо Иванов Златев		22 януари 1935 – 21 април 1935		безпартиен
26	Андрей Славов Тошев		21 април 1935 – 23 ноември 1935		безпартиен
27	Георги Иванов Кьосеиванов (1)		23 ноември 1935 – 4 юли 1936		безпартиен
	Георги Иванов Кьосеиванов (2)		4 юли 1936 – 14 ноември 1938		безпартиен
	Георги Иванов Кьосеиванов (3)		14 ноември 1938 – 24 октомври 1939		безпартиен
	Георги Иванов Кьосеиванов (4)		24 октомври 1939 – 16 февруари 1940		безпартиен
28	Богдан Димитров Филов (1)		16 февруари 1940 – 11 април 1942		безпартиен
	Богдан Димитров Филов (2)		12 април 1942 – 14 септември 1943		безпартиен
29	Добри Божилов Хаджиянакиев		14 септември 1943 – 1 юни 1944		безпартиен
30	Иван Иванов Багрянов		1 юни 1944 – 2 септември 1944		безпартиен
31	Константин Владов Муравиев		2 септември 1944 – 9 септември 1944		Български земеделски народен съюз
	Кимон Георгиев Стоянов (2)		9 септември 1944 – 31 май 1946		Политически кръг "Звено"
	Кимон Георгиев Стоянов (3)		31 май 1946 – 23 ноември 1946		Политически кръг "Звено"

[редактиране] Министър-председатели на Народна република България (1946-1990)

[редактиране] Хронология

№	Министър-председател	Портрет	Мандат		Партия
			Дати	Дни
32	Георги Димитров Михайлов (1)		23 ноември 1946 – 11 декември 1947		Българска комунистическа партия
	Георги Димитров Михайлов (2)		11 декември 1947 – 2 юли 1949		Българска комунистическа партия
33	Васил Петров Коларов (1)		20 юли 1949 – 20 януари 1950		Българска комунистическа партия
	Васил Петров Коларов (2)		20 януари 1950 – 23 януари 1950		Българска комунистическа партия
34	Вълко Вельов Червенков (1)		3 февруари 1950 – 16 януари 1954		Българска комунистическа партия
	Вълко Вельов Червенков (2)		16 януари 1954 – 18 април 1956		Българска комунистическа партия
35	Антон Танев Югов (1)		18 април 1956 – 15 януари 1958		Българска комунистическа партия
	Антон Танев Югов (2)		15 януари 1958 – 17 март 1962		Българска комунистическа партия
	Антон Танев Югов (3)		17 март 1962 – 27 ноември 1962		Българска комунистическа партия
36	Тодор Христов Живков (1)		27 ноември 1962 – 12 март 1966		Българска комунистическа партия
	Тодор Христов Живков (2)		12 март 1966 – 9 юли 1971		Българска комунистическа партия
37	Станко Тодоров Георгиев (1)		9 юли 1971 – 15 юни 1976		Българска комунистическа партия
	Станко Тодоров Георгиев (2)		7 юли 1976 – 18 юни 1981		Българска комунистическа партия
38	Георги (Гриша) Станчев Филипов		18 юни 1981 – 24 март 1986		Българска комунистическа партия
39	Георги Иванов Атанасов (1)		24 март 1986 – 19 юни 1986		Българска комунистическа партия
	Георги Иванов Атанасов (2)		19 юни 1986 – 3 февруари 1990		Българска комунистическа партия
40	Андрей Карлов Луканов (1)		8 февруари 1990 – 22 септември 1990		Българска комунистическа партия

[редактиране] Конституционна история

На 21 ноември 1946 г. на заседание на IV Велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:

„За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27-ми октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.”

Същия ден Кимон Георгиев депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, и председателят на победилата в изборите БРП (к) Георги Димитров е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „Боровиха” край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно членове 39 и 40 от Конституцията и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на I Народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:

„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.”

На 18 януари прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП д-р Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНС – Николай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателя представя министрите, те са гласувани без възражения. Пет дни по-късно – на 23 януари 1950 г. – Коларов умира. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост”, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на събранието д-р Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на Народното събрание. На следващия ден – 17 април – председателстващият заседанието д-р Георги Атанасов (подпредседател на Бюрото на Народното събрание) съобщава, че в Бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:

„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.”

Предложението на Бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и Постоянното бюро на националния съвет на ОФ и на парламентарните групи на БКП и БЗНС народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:

„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание. Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерският съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление. Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на Партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на Партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее. Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по член 40 от Конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание. По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.”

Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а председателят му прочита неговата програма.

[редактиране] Министър-председатели на Република България (1990- )

№	Министър-председател	Портрет	Мандат		Партия
			Дати	Дни
	Андрей Карлов Луканов (2)		22 септември 1990 – 19 декември 1990		Българска комунистическа партия
41	Димитър Илиев Попов		20 декември 1990 – 7 ноември 1991		безпартиен
42	Филип Димитров Димитров		8 ноември 1991 – 29 декември 1992		Съюз на демократичните сили
43	Любен Борисов Беров		30 декември 1992 – 17 октомври 1994		безпартиен
44	Ренета Иванова Инджова		17 октомври 1994 – 24 януари 1995		безпартийна
45	Жан Василев Виденов		25 януари 1995 – 11 февруари 1997		Българска социалистическа партия
46	Стефан Антонов Софиянски		12 февруари 1997 – 20 май 1997		Съюз на демократичните сили
47	Иван Йорданов Костов		21 май 1997 – 24 юли 2001		Съюз на демократичните сили
48	Симеон Борисов Сакскобургготски		24 юли 2001 – 17 август 2005		Национално движение Симеон Втори
49	Сергей Дмитриевич Станишев		17 август 2005 –		Българска социалистическа партия

[редактиране] Вижте още

• Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на Министерския съвет на Република България