Научна експедиция в Македония и Поморавието

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Научната експедиция в Македония и Поморавието ^[1] е проект на Главния щаб на Българската армия. Осъществена е в новоосвободените земи по време на участието на България в Първата световна война. Главната заслуга за провеждането на експедицията е на началник-щаба на Българската армия по това време - генерал Константин Жостов. Експедицията представлява научноразузнавателна мисия в овладените от българската армия области на Македония и Поморавието.

През лятото на 1916 година се очертава възможност за сключване на сепаративен мир със Сърбия.

[редактиране] Цел

Целта на експедицията от 1916 г. е да се уяснят въпросите за българския характер на новосвободените земи, и за етнографската и политическа граница, предвид поставянето им на научни основи.

[редактиране] Подготовка

През лятото на 1916 г. главният щаб на действуващата армия решава да създаде научно-разузнавателна мисия от университетски учени. Предвид целта на експедицията, е съблюдавано да се улеснят изследванията, като се съдейства на учените от военните власти, и се предостави възможност на всеки един от тях да се запознае с новите земи, и да направи проучвания в своята област. Същевременно главният щаб иска чрез тази мисия да се сдобие с научни материали и изследвания с оглед бъдещите мирни преговори, като особено се интересува от определяне на западната българска етническа граница. Въпросът е изключително важен за България, т.к. се очаква при бъдещите мирни преговори Австро-Унгария да оспори прелиминарните договорености между Германия и България, с оглед на геополитическия ѝ стремеж за излаз чрез Солун на Бяло море.

[редактиране] Проект

При подготовката на научната експедиция, пред нея са поставени следните задачи :

1. Да се изследват в географско отношение по-важните и неизучени части от новозаетите земи.
2. Да се изучи диалектът и етнографията, както на българите, тъй и на другите елементи (албански, гръцки, куцовлашки, турски) от населението на Македония и земите на север /Поморавието/; за българите - от историческо и държавно гледище.
3. Да се проучат в икономическо отношение новозаетите земи.

[редактиране] Състав

На 21 юни 1916 г. Щабът на действащата армия се объръща с циркулярно писмо до редица учени, предимно от Софийския университет, в което се казва, че новоосвободените български земи все още не са станали предмет за отечествената наука, че техните природни богатства и население още не са изследвани на самото място. Защото "тъкмо в резултат на непосредните научни изследвания се съдържат ония данни, които са необходими както за правилната насока на държавния живот в новите земи, тъй и за крепката защита на отечествените интереси в бъдещите международни преговори". С оглед именно на тези задачи, Щабът на действащата армия решил "да съдейства на българските учени да посетят час по-скоро новите земи, и да ги изследват всеки от гледището на своята специалност".

Проектирания състав на експедицията е в състав и задачи :

1. професор Анастас Иширков - по-важни и неизучени в географско отношение области;
2. професор Беньо Цонев - език на българското население в Моравско, Тимошко, и на българите в Македония;
3. професор Йордан Иванов - стари църковни и книжовни паметници, и специална - гръцкото население в Македония;
4. професор Васил Златарски - Македония, нейното състояние през течение на вековете и сега;
5. професор Стефан Младенов - албанците в Македония от езиково и етнографско гледище;
6. професор Стоян Романски - куцовлашкото население в Македония и влашкото в Крайна /Тимошко/;
7. професор Михаил Арнаудов - фолклор на Македония;
8. професор Георги Данаилов - Македония и заетите от Сърбия земи /Моравско и Тимошко/ от икономическо гледище;
9. професор Стефан Бончев - природните богатства на Македония и заетите от Сърбия земи /Моравско и Тимошко/;
10. Кирил Попов, директор на статистиката - статистически данни за новозаетите земи;
11. Димитър Гаджанов /лектор по турски език в университета/ - турското население в Македония;
12. доктор Богдан Филов - Македония и новозаетите земи в археологическо отношение;

[редактиране] Съвещание

На 1 и 3 юли 1916 г. в Министерството на войната се провеждат две заседания с българските учени, на които са изяснени задачите върху предстоящите проучвания. В състава на мисията са включени историци, филолози, географи, геолози и стопановеди. Всеки от тях е трябвало в продължение на два месеца да проучи новите земи с оглед на своята специалност, като от историци, географи и езиковеди се изисквало да изяснят въпросите за българската народност, както и за небългарското население в тези земи. При възможност трябвало да се дадат препоръки за бъдещата политика на правителството: по отношение на управлението на тези земи; взаимоотношенията със съюзниците; както и при евентуални бъдещи мирни преговори. Всичко това предопределило известна целенасоченост, както при избора на проучваната територия, така и на поставените проблеми.

На съвещанието се решава за най-уместно участниците в експедицията да се разделят на четири секции :

1. Диалектно-етнографска /Цонев, Арнаудов, Романски, Младенов и Гаджанов/ с конкретни задачи: Цонев - изследване на косово-моравските говори във връзка с македонското наречие в Тимошко, Моравско, Косовско (Прищенско и Призренско); Арнаудов с филолог - изследване границите на българските селища в Призренско (ведно с Люма), Тетовско, Дебърско и Охридско; Романски - изучаване на влашкото население по Тимошко, Поморавия и Македония, а заедно с това и българските колонии в бивша Сърбия; Младенов - изучаване на албанското население в етнографско и езиково отношение, както и влиянието на българския език върху албанския, а заедно с това и изучаване на пограничните говори в Македония и Поморавия; Гаджанов - изучаване мюсюлманското население в културно, езиково и етнографско отношение във връзка с турците в България и Мала Азия.
2. Историко-археоложка и географска /Иширков, Златарски, Иванов и Филов/ с конкретни задачи: Златарски - изследване на старата българска граница във връзка с исторически места и паметници; Иширков - изследване на Дрин, Косово, Морава /Кладово, Неготин, Пожаревац/ в географско отношение; Филов - изследване на Македония и Косово в археоложко отношение с препоръки за мерки по запазване на паметниците.
3. Социално-стопанска.
4. Геоложка.

След всестранно обсъждане окончателния състав на научната експедиция включил 7 езиковеди, 3-ма стопановеди, 2-ма историци, 2-ма географи, 2-ма геолози и 1 фотограф. Най-големи трудности били срещнати със стопановедите, където поради заетост от предвидените 4-ма професори не участвал нито един, и били привлечени на тяхно място други специалисти. Към състава на експедицията се включил и професор Любомир Милетич.

[редактиране] Организация и провеждане

Научните командировки се провели от първата половина на юли до първата половина на септември 1916 г. Единствено професор Анастас Иширков провел проучването си на два пъти с прекъсване от един месец поради лечение. Всеки от участниците написал и представил свой доклад в Щаба на действащата армия. Някои от докладите били разпратени на министрите, лидерите на политически партии, на царя, други учени и т.н. Там където имало необходимост, били изработени и съответните карти.

[редактиране] Научни доклади

В резултат от експедицията са изготвени 15 доклада, като за нуждите на научно-разузнавателната мисия доктор Орешков превежда студията на доктор Йевто Дедийер - „Нова Сърбия“ (Белград, 1913).

Докладът на професор Васил Златарски е разделен на две части : "Пътешествие" и "Границите на България в минали времена". Деветте карти от „Границите на България в минали времена“ влизат в издадения от Димитър Ризов в Берлин през 1917 г. сборник „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“.

[редактиране] Македония

1. Доклади от професор Васил Златарски - "Пътешествие" и "Границите на България в минали времена";
2. Доклад от професор Богдан Филов - за състоянието на археологическите и културно-исторически паметници;
3. Доклад от Стефан Димитров - народо-стопански за окръзите Щипски, Кумановски, Скопски и Призренски;
4. Доклад от доцент Димитър Мишайков - народо-стопански за окръзите Тетовски, Охридски, Битолски и Кавадарски;
5. Доклад от професор Анастас Иширков за пътуването му в Македония;
6. Доклад от професор Любомир Милетич за селищата, населението, албанците и "албанския въпрос";
7. Доклад от професор Йордан Иванов за западномакедонските краища и българо-албанската етническа граница;
8. Доклад от професор Беньо Цонев - "Научно пътешествие из Поморавия и Македония";
9. Доклад от професор Михаил Арнаудов за говора, обичаите, песните и живота на населението на Полога и северозападно от Шар планина;
10. Доклад от професор Стефан Младенов - "Пътешествие из Македония и Поморавия", включващо данни за албанския елемент и в Прищински и Призренски окръг;
11. Доклад от професор д-р Стоян Романски - "Разпространението на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония";
12. Доклад от Димитър Гаджанов за мюсюлманското население;
13. Доклад от доцент Жеко Радев - "Физикогеографски особености на Македония и Поморавия";
14. Етнографска докладна от Стефан Костов, която е разделена на две части;
15. Етнографска докладна от Антон Стоилов, включваща и описание на дейностите му по издирване и събиране на археологически и ръкописни паметници;

[редактиране] Поморавие

1. Доклад от доктор Иван Каросеров /секретар на Варненската търговско-индустриална камара/ - "Моравската област в народостопанско отношение", включваща бившите сръбски окръзи Врански, Зайчарски, Кюприйски, Неготински, Нишки, Пиротски и Пожаревски;
2. Доклад от професор Анастас Иширков за пътуването му в Моравско;
3. Доклад от професор Беньо Цонев - "Научно пътешествие из Поморавия и Македония";
4. Доклад от професор Стефан Младенов - "Пътешествие из Македония и Поморавия";
5. Доклад от професор д-р Стоян Романски - "Разпространението на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония";
6. Доклад от доцент Жеко Радев - "Физикогеографски особености на Македония и Поморавия";

[редактиране] Приноси

Събраните от участниците в експедицията сведения са с висока научна стойност за българската наука. Единствено през този кратък 2-годишен военен период (1916 - 1918), български учени имат възможността да работят свободно в Македония и Поморавието.

Осъществяването на експедицията спомага за катализиране в българското общество на процесите довели до учредяването през 1917 г. на Съюза на българските учени, писатели и художници.

[редактиране] Източници

1. ↑ Петров, Петър (1993). „Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916)“. ВИК "Св. Георги Победоносец" и УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 954-509-105-3 и ISBN 954-07-0255-0.

[редактиране] Вижте също

• Западни български земи и Сърбия
• Македония
• Поморавие
• Тимошко
• Косово

[редактиране] Външни препратки

Йевто Дедийер „Нова Сърбия“ Белград, 1913.

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.