Немски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Немски език Deutsch |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Германия, Австрия, Швейцария и 38 други страни | |
| Район | Централна Европа, Западна Европа | |
| Общо говорещи: | 120 милиона | |
| Систематизация по Ethnologue | ||
 Индоевропейски ГерманскиЗападногерманскиГорногерманскиНемскиСреднонемскиИзточни среднонемски Немски |
||
| Официално положение | ||
| Официален в: | Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн и Белгия | |
| Контролиран от: | ||
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | de | |
| ISO 639-2 | ger,deu | |
| ISO 639-3 | ||
|
||
Немският език (на немски - die deutsche Sprache) принадлежи към западната група на германските езици. Говори се главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн,Люксембург, Южен Тирол (Südtirol) в Италия, Източните кантони на Белгия и южна Дания, части от Румъния, в Елзас и част от Лотарингия във Франция. Освен това в няколко бивши колониални владения на тези страни, като Намибия, има значителни немскоговорящи общности. Немскоговорящи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като Русия, Унгария и Словения, както и в Северна Америка и в някои латиноамерикански страни като Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде ду Сул, Санта Катарина, Парана и Еспириту Санту.
Съдържание |
[редактиране] История
Немският език е роден език на 101 милиона хора. Говорим език е на общо 121 милиона и стои на 9-то място по разпространение в света.
През ранното средновековие думата «тойч» (от германското thioda, thiodisk за «народ»), обозначава племената, които не говорят на латински или романски езици. До 9 век за обозначаване на езика се е използвало по-старото «франкски / езика на франките». На този език е говорил Карл Велики (748-814 г.). Скоро след това елитът на западните франки приема романския език на местното население (сегашна североизточна Франция). Лингвистиката различава между "долнонемски" и "горнонемски" език, с което се обозначава географското разпространение на двата главни идиома.
Развитието на съвременния литературен немски език (Hochdeutsch) става на базата на "горнонемския език", наричан също Hochdeutsch. С течение на времето той се изменя постоянно и малко или повече кодифицира. Разделя се главно на 4 исторически периода:
- 750-1050 г. — стар
- 1050-1350 г. — средновековен
- 1350-1650 г. — ранно нов
- от 1650 г. — нов
В жълто: долнонемски, в бежово: среднонемски, в оранжаво: горнонемски, в розово: фризийски език, в лилаво: нидерландски; зелено - немският език няма официален статус
През цялото средновековие, за разлика от съседните страни, немските земи са политически много разпокъсани, което води до образуването на съвсем различни диалекти. Началото на стандартизирания немски език се търси в "средновековния горнонемски" (Mittelhochdeutsch) на придворната лирика около 1200 г. (на пътуващите от двор на двор трубадури), но при наличието на една огромна маса от неграмотни (аналфабети), основите на стандартизирания литературен немски език се поставят едва през късното средновековие и особено през ренесанса, когато все още, а и дълго след това, в учените европейски кръгове продължава да доминира латинският език. Не малка роля играе при това и първият пълен превод на Библията на "горнонемски", направен от протестантския реформатор Мартин Лутер, излязъл за пръв път в печат през 1534 г.
Първият голям немски речник е този на Йохан Кристоф Аделунг от 1781 г. През 1852 г. братята Якоб Грим и Вилхелм Грим започват с издаването на многотомния «Немски речник», чийто последен том излиза в печат едва в 1961 г. По същото време пишат класиците на немската литература Гьоте и Шилер. Нормирането на правописа се извършва главно през 19 век, особено по времето на Втория райх, когато Германия е обединена и Берлин, не на последно място протестантската администрация на Бисмарк, уеднаквява и административния език. Исторически се налага накрая «горнонемският» език на протестантската северна Германия и както в другите страни литературният език на класиците от 19 век.
От 1880 г. насам постоянно излизат в огромен тираж и в нови редакции речниците на Конрад Дуден, които са познати под краткото название «Дуден». Макар че те не са признати със специален закон, те имат почти безспорен авторитет. През 1996 г. Германия, Австрия и Швейцария приеха политическото решение за реформа на правописа, която особено в Германия не се прие всеобщо. Някои издателства и автори продължават и досега да ползват «стария» правопис.
Между Германия, Австрия и Швейцария не съществуват проблеми с кодифицирания немски език. Във връзка с много по-късното кодифициране на някои езици в света, например на писмен македонски език, интересен е опитът на либералната Швейцария, която има немскоезично население, сравнимо по численост с това на България и Р. Македония взети заедно.
Официални езици в Швейцария са немски (близо 64 % от населението), френски, италиански и реторомански. Преобладаващата част на немскоезичните швейцарци говорят помежду си на стотици диалекти, познати под общото наименование «швейцарско-немски» (Schweizerdeutsch или Schwyzerdütsch). Някои от тези диалекти са толкова различни един от друг, че самите швейцарци не се разбират помежду си. В такива случаи и при контакт с германци или австрийци, швейцарците говорят на стандартния "горнонемски", на който пишат разбира се и швейцарските автори, например Макс Фриш. Въпреки това през последните десетилетия се наблюдава тенденцията да се говори и пише все повече на «швейцарско-немски», например в училищата, по телевизията и в печата. На базелски градски диалект например се говори само в гр. Базел. Там той се среща по реклами, във вестниците и в радиото. По необходимост в телевизионните програми, които се излъчват както в страната, така и в немскоговорящите страни, речта на лицата, говорещи на диалект се превежда синхронно с «пълзящи» надписи. Учители обръщат внимание на факта, че все повече ученици не владеят литературния немски език. Не малко швейцарски интелектуалци се опасяват, че такова развитие довежда до откъсване от общата голяма немска литература и култура и накрая до провинциализъм.
[редактиране] Граматика
[редактиране] Азбука
В немската азбука се използват 26 латински букви като има 3 гласни умлаути ä, ö, ü и печатна лигатура ß (Eszett Езцет), които не влизат в азбуката (т.е. те не са стандартизирани, но са включени в Уникода).
| буква | название | буква | название | буква | название | буква | название | буква | название | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| A a | а | F f | еф | L l | ел | Q q | ку | (Ü ü) | у-умлаут | ||||
| (Ä ä) | а-умлаут | G g | ге | M m | ем | R r | ер | V v | фау | ||||
| B b | бе | H h | ха | N n | ен | S s | ес | W w | ве | ||||
| C c | це | I i | и | O o | о | (ß) | есцет | X x | икс | ||||
| D d | де | J j | йот | (Ö ö) | о-умлаут | T t | те | Y y | юпсилон | ||||
| E e | е | K k | ка | P p | пе | U u | у | Z z | цет |
До началото на XX в. официално се е използвал готическия шрифт (в частност е съществувала разлика с готическия ръкописен шрифт).
[редактиране] Фрази
| Български | Немски |
|---|---|
| Здравей! | Hallo! |
| Добро утро! | Guten Morgen! |
| Добър вечер! | Guten Abend! |
| Лека нощ! | Gute Nacht! |
| До скоро! | Bis bald! |
| Довиждане! | Auf Wiedersehen! |
| Довиждане! (използва се в южна Германия и Австрия) |
Auf Wiederschauen! |
| Дочуване! | Auf Wiederhören! |
| Чао! | Tschüs! |
| Благодаря | Danke! |
| Благодаря много | Vielen Dank!,Danke sehr! |
| Да | Ja |
| Не | Nein |
| Вие как сте? | Wie geht es Ihnen? |
| Те как са? | Wie geht es ihnen? |
| Как си? | Wie geht es dir? |
| Как e? | Wie geht es? |
| Обичам те. | Ich liebe dich. |
| Колко струва това? | Wie viel kostet das? |
| Бих искал чаша кафе! | Ich möchte eine Tasse Kaffee! |
| От къде идвате? От къде сте? | Woher kommen Sie? |
| Идвам от България | Ich komme aus Bulgarien. |
| Kann ich Ihnen helfen? | Мога ли да Ви помогна? |
| Wer ist das? | Кой е това? |
| Was ist das? | Какво е това? |
| Guten Tag. | Добър ден |
| Woher kommst du? | От къде си? |
| Wie alt bist du? | На колко години си? |
| *Was machen die Kinder? | Какво правят децата? |
| Übersetze ins Deutsche! | Преведи на немски |
| Was sind deine Hobbys? | Какви са вашите хобита? |
| Woher kommen Sie? | Откъде сте? |
| Was arbeiten Sie? | Какво работите? |
| Ich studiere an der Uni. | Аз уча в университета |
| Wofür interessierst du Dich? | От какво се интересуваш? |
| Herzlich willkommen! | Добре дошли! |
| разбирам | Ich verstehe es. |
| разбира се | selbstverständlich |
| естествено | natürlich |
| аз(съм) | ich(bin) |
| ти(си) | du(bist) |
| той(е) | er(ist) |
| тя(е) | sie(ist) |
| то(е) | es(ist) |
| ние(сме) | wir(sind) |
| вие(сте) | ihr(seid) |
| те(са) | sie(sind) |
| майка/и | die Mutter,die Mütter |
| баща/и | der Vater,die Väter |
| баба/и | die Großmutter,die Großmütter, Oma,-s |
| дядо/вци | der Großvater,die Großväter, Opa,-s |
| чичо/вци | der Onkel,- |
| леля/и | die Tante,-n |
| Говорите ли немски? | Sprechen Sie Deutsch? |
| На колко години сте? | Wie alt sind Sie? |
| цигулка | die Geige,-n |
| жалко | schade |
| сирене | der Käse,o. Pl. |
| яд | Zorn |
| така, тъй,толкова | so |
| малко | wenig |
| много | viel(количество)'sehr(качество) |
| добре | gut |
| часовник/ци | die Uhr,-en |
| риба/и | der Fisch,-e |
| понеделник | der Montag |
| вторник | der Dienstag |
| сряда | der Mittwoch |
| четвъртък | der Donnerstag |
| петък | der Freitag |
| събота | der Sonnabend, Samstag |
| неделя | der Sonntag |
| седмица/и | die Woche,-n |
| година | Jahr |
| век | Jahrhundert |
| кой | wer |
| какво | was |
| как | wie |
| къде | wo |
| кога | wann |
| очила | Brille |
| вратовръзка | Krawatte |
| преподавам | lehren |
| уча | lernen |
[редактиране] Източници
- По материали на немската Уикипедия
[редактиране] Вижте още
- Идиш (език), Ашкенази
- Люксембургски език
- Чужди думи
- Официални езици на Европейския съюз
- Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
- Европейски ден на езиците
[редактиране] Външни препратки
