Петрова нива
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петрова нива е местност в Странджа, в землището на село Стоилово, където през 1903 г. на Преображение (11 до 13 юли) е обявено въстание за присъединяване на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към България. По времето на въстанието се провъзгласява Странджанската Република. В края на 50-те години на миналия век е построен паметник, а през 2003 г. в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена Света Петка. Има и музей с експонати (снимки, оръжия, документи) от освободителните борби на българите от Тракия и Македония. В паметника са зазидани костите на Георги Кондолов.
Местността е част от Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно. Има печат.
[редактиране] Делегати на Конгреса на Петрова нива[1]
- Анастас Разбойников от Свиленград, учител в Бунар Хисар и околийски ръководител.
- Васил Пасков от село Осиково, Неврокопско, представител на ЦК на Вътрешната революционна организация в Одринския окръг.
- Велко Думев от Воден, гимназиален учител и ръководител на Одринския окръжен комитет.
- Георги Василев от Свиленград, учител в Одрин и член на Одринския окръжен комитет.
- Георги Калоянов от Малко Търново, член на околийското управително тяло и четник.
- Георги Кондолов от село Потурнак, Малкотърновско, войвода.
- Георги Костаднев от Малко Търново, четник на Кондолов, извършил убийството на Агности Дяков.
- Георги Тенев от Свиленград, войвода и пунктов ръководител в Любимец.
- Георги Тодоров Доктора от Кратово, учител в село Велика, Малкотърновско, селски ръководител и сподвижник на Михаил Герджиков.
- Дико Джелебов от Малко Търново, четник на Георги Кондолов и войвода през време на въстанието.
- Димитър Аргиров от Малко Търново, организационен деятел и четник на Кондолов.
- Димитър Катерински от Свиленград, ръководител на местния околийски революционен комитет.
- Димитър Ташев от Колибите, Бунархисарско, местен революционен деятел и организатор.
- Димитър Халачев от Малко Търново, революционен деятел и четник.
- Димитър Христакев от село Райково, Ахъчелебийско, фелдшер в бургаските казарми, постъпил в четата на Герджиков, организационен лекар през време на въстанието.
- Димо Янков от Малко Търново, бивш околийски ръководител в Малкотърновския край.
- Иван Варналиев от Велес, дългогодишен четник на Михаил Герджиков.
- Иван Калчев от Лозенград, революционен деец.
- Йордан Георгиев от Малко Търново, четник на Георги Кондолов, впоследствие войвода.
- Киро Узунов от Малък Самоков, четник на Георги Кондолов и войвода през въстанието.
- Коста Калканджиев, родом от Варна, по произход от Малко Търново, четник на Георги Кондолов и войвода през въстанието.
- Кръстю Българията, родом от Враца, войвода на Чокенско и подофицер от българската армия.
- Лазар Маджаров от село Негован, Солунско, агитатор и организатор на Лозенградския революционен район.
- Лазо Лазов от Лозенград, сподвижник на Лазар Маджаров в Лозенградско и войвода.
- Лефтер Мечев от Малко Търново, селски организационен ръководител и деятел в Малко Търново.
- Михаил Герджиков от Пловдив, революционен окръжен инспектор в Одринско, наляво от река Марица.
- Михаил Даев от Балчик, дългогодишен четник в Малкотърновско.
- Нестор Иванов от Одрин, общественик в Пловдив и деец на освободителното движение.
- Никола Славейков Кърджиев от Лозенград, организационен деятел.
- Никола Станчев от Казанлък, учител в Одрин и член на управителното тяло на Одринския окръжен комитет.
- Пеньо Шиваров от Чирпан, подофицер от българската армия и войвода през въстанието.
- Петко Димитров Зидаров (Хашлака) от село Цикнихор, Малкотърновско, сега в Турция, участник в разни акции на организацията и четник в Малкотърновско.
- Петър Ангелов от Хасково, подофицер, четник, войвода през време на въстанието.
- Спас Цветков от Македония, учител в разни селища на Одринско и революционен деятел.
- Стамат Икономов от Малко Търново, капитан от българската армия и войвода на ВМОРО.
- Стоян Мехеров Камилски от село Камилите, Малкотърновско, сега в Турция, четник на Кондолов и войвода през време на въстанието.
- Стоян Петров от Малко Търново, един от основателите на дружеството „Странджа" и войвода в Малко Търново.
- Христо Арнаудов Афуза от Свиленград, пунктов ръководител в Чепеларе и после войвода
- Христо Караманджуков от село Чокманово, Ахъчелебийско, агитатор и организатор при Ахъчелебийския околийски комитет.
- Христо Силянов, роден в Цариград, по произход охридчанин, четник при Марко Лерински и при Михаил Герджиков, летописец на ВМОРО.
- Цено Куртев от Златица, подофицер от армията, войвода.
- Яни Войнов от Свиленград, организационен деятел в Лозенградско и Бунархисарско.
- Яни Попов от село Карахадър, Лозенградско, сподвижник на Лазар Маджаров и войвода в Лозенградско.
- Янко Стоянов от Малко Търново, четник и сподвижник на Лазар Маджаров.
[редактиране] Външни препратки
